понеделник, 17 ноември 2014 г.

"По улиците на септември" - Красимир Щаков

Предполагам, че Красимир Щаков ви е вече познат. А ако още не се сещате, в блога имаше няколко статии за него - ТУК и ТУК

Той реши да ни зарадва с ново негово произведение - "По улиците на септември". Насладете му се :)

По улиците на септември

Красимир Щаков

Утрото ми грее в мрак през спуснатите щори. Надниква и прокарва завивката през лицето ми. Хладът на септемврийското утро ме кара да се сгуша и да не искам да стана от леглото. Приятно е. Усещам се ведър – някак лек.

Надигам се. Прозявка, разтъркани очи и вече долавям звуци от ароматната кафеварка, която заплашва всеки миг да избухне от вълнение.

Навън е прекапало нощеска. Влажно е. Тръгвам по мокри тротоари и пътеки, а песента на врабците ми действа живително. Дърветата и минувачите като че ли ми сторват път. И аз съм някак устремен напред: към новия ден; към следващата пряка; към милите срещи; към измолените прошки; към сълзите от радост или от бледа тъга; към магазинчето с любимите желирани бонбони или просто към хоризонта...

Пладне. Дори не съм погледнал циферблата. Шумът и суматохата от големия град ми го подсказват. И в същия миг дочувам звън от часовник, отброяващ дванадесетия час.

Знам, че наблизо се намира сладоледаджийница. Запътвам се. Поръчвам за изпът и продължавам разходката си. Мрачно е, хората наоколо са забързани, а аз се движа бавно (но устремено) и ближа сладолед. Галерия сменя луксозен бутик, а китно ресторантче – театър. Невероятно е, но вече стъпвам върху окапали пожълтели листа. Есен. Златна. Тъжна. Смирена. Приведена. И аз насред есента. Ново начало. Защото краят доста често е самото начало...

Извървените крачки вече са станали доста, а многоцветните картини наоколо са замаяли главата ми: изгубеност – парк, пейки, възрастни хорица, дечица с родителите си. Денят преминава неусетно -  в мисли, в движение, в игра на сетивата и въображението. 

И приключва. В сумрака на поредното прозорче в календара взимам в ръка четиво и се отдавам на съзерцание. А настъпващата нощ ми носи още по-голямо успокоение. И сънят е магия, нирвана, а образите и картините в него – блян. Красиво е.



Няма коментари:

Публикуване на коментар